Влакчето на наште мечти
Гулобой вагон

http://vbox7.com/play:e16ba191

/Превод - Павел/
Минутите отлита бавно надалеч
И среща с тях недей очаква ти
Макар за миналото и да ни е малко жал
По доброто ще ни предстои!
Светъл се вие далечния път
И опира право в небосклона
На всекиго от нас в по-доброто му се ще да вярва
И продължава все напред вагончето на нашите мечти
И да сме обидили напразно някого
Календарът ще откъсне този лист
Към нови приключения бързаме сега приятели!
Дай му огън, машинисте, влака засили!

Препуска вагончето на нашите мечти
Забързаното влакче ускорява своя бяг
И защо ли свършва този ден?
Ех, поне да беше равен на година

От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется.

Припев:
И тогда наверняка,
Вдруг запляшут облака,
И кузнечик запиликает на скрипке...
С голубого ручейка /
Начинается река, /
Ну, а дружба начинается с улыбки. / 2

От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик.
Добрый лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.

Припев...

От улыбки станет всем теплей -
И слону и даже маленькой улитке...
Так пускай повсюду на земле,
Будто лампочки, включаются улыбки!

"Голубой вагон"
Музика В. Шаинского

Медленно минуты уплывают вдаль,
Встречи с ними ты уже не жди.
И, хотя нам прошлое немного жаль,
Лучшее, конечно, впереди.

Припев:
Скатертью, скатертью дальний путь стелется
И упирается прямо в небосклон.
Каждому, каждому в лучшее верится...
Катится, катится голубой вагон.

Может, мы обидели кого-то зря,
Календарь закроет старый лист.
К новым приключениям спешим, друзья...
Эй, прибавь-ка ходу, машинист!


Голубой вагон бежит, качается,
Скорый поезд набирает ход...
Ах, зачем же этот день кончается,
Пусть бы он тянулся целый год!

НЕЩО ЛИЧНО
Текст: Ивайло Вълчев

През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх като гарван чер
и чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и сам.

И беше мрак пред мен и в мен,
но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове
викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах
да се спра и да заспя,
и уморен да ида във нищото...

ПРИПЕВ:
Някога, някъде далеч...
Аз не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре...
Но аз не спрях!
Срещу себе си стоях
и нямах път, но не спрях, а вървях.
И пак вървя, насам вървя...

Патето Яки
Всяко мъничко дете,
знае патета безчет,
но едно то тях познава най-добре.
Яки с гордия перчем,
Яки с пъстрите очи
с Чопър верния и силния другар.
Яки знае да чете,
Яки знае да брои
със затворени очи па-па-па.
И от всякакви беди
Чопър пак ще го спаси
Чопър верния и силния другар.
Яки може да лети,
малко ниско но нали
все пак пате с крила. па-па-па.
И от всякакви беди
Чопър пак ще го спаси,
Чопър верния и силния другар

Сивата мишка
Сивата мишка
намерила една книжка
с приказки и кратинки.
И хубави били те,
но мишката не знаела да чете
и не разбирала от картинки,
а само от луканки и сланинки,
затова решила да изхруска
тази книжка на закуска.
Добре, че дошъл котаракът!
Иначе от цялата книжка с картинки
щели да останат
само прашинки.
Автор: Леда Милева

Синигерова сватба
Синигер се женеше
за врабчова дъщеря,
комар дърва цепеше,
бръмбар вода носеше,
мечка пита месеше,
мече й се молеше:
- Дай ми мецо от нея!
Мечка му се сърдеше:
Я се махай от тука,
че ще те чукна в челото,
та ще сбереш селото!
Автор: Стилян Чилингиров

Наша Маца
"Мацо, мацо, де така
ходиш с четири крака?"
- Ходя, ходя в тъмнина,
диря мишки за храна.
Гледам мишленце да хвана -
гладни рожби да нахраня.
"Мацо, мацо, зла си ти!
Слушай - по-добра бъди."
- Не, аз мишките не жаля,
че те гризят кашкавала
и луканките, и хляба...
затуй котка в къщи трябва!
Автор: Гео Милев

Папагал
Слушай, бял папагал,
стига вече си крещял,
че ще се разсърди пръв
силният и страшен лъв,
после жълтата тигрица,
после хитрата лисица,
мечките,
буболечките, -
всички ще надигнат глас!
И с хобота си тогаз
чичо Слон като запръска,
ти ще станеш мокра гъска!

Щъркел

Щъркел шарен,
я кажи-
цяла зима
де бе ти?
И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак,трак,трак!

Агънце
Агънце черничко,
другарче верничко,
поскачай, потропкай,
тревица похрупкай.
Па иди в кошара,
дочакай овчаря.
В стадо се разтири,
майка си намери.
Млечице посукни
сладичко позаспи.
Автор: Цанко Церковски

Калинке-малинке
Калинке-малинке,
алена, шарена,
вземи ме, води ме
леко, далеко,
да идем, да минем
полета, морета,
да стигнем, пристигнем
там, дето небето
огражда, прегражда
морята, земята...
Там в златни палати
цар-господар
живее, владее
на приказки чудни
вълшебната книга...
Искам да го видя!
Автор: Елин Пелин

Маймунка
Смешна маймунке,
хитра муцунке!
Скачаш по клоните,
хрускаш бонбоните,
белиш си семки,
чупиш бадемки.
Я за малко спри
и преброй до три!
Не можеш.
Имаш хитра муцунка,
но си само маймунка!
Автор: Леда Милева

Букварче
Зайо намери книга
и с нея пристига:
букварче красиво -
сякаш е живо.
Като истински учител,
на ума дарител,
горските животни
направи грамотни.
Автор: Мишо Драгоданов

Жаба има жабуняк
Жаба вика: "Вряк, вряк, вряк!
Имам хубав жабуняк,
жабуняк!
Той е хубав и зелен,
и зелен,
той е само зарад мен,
зарад мен!
Ала имам грозен враг,
грозен враг,
той е щъркел дългокрак,
дългокрак,
дето вика: "Трак, трак, трак,
трак, трак, трак!"
Автор: Чичо Стоян

Баба жаба
Баба Жаба кикерица
цопна в бистрата водица,
а от вира скок-подскок
там дойде един Жабок.
Той я хвана за краката
и я тръсна във водата.
Тя изквака само Квак
и опъна заден крак.
Автор: Огнян Цонев

Пролетно хорце
Щом видя в дъбрави
пролетните птици,
тропна му за здраве
Ежко ръченица.
Спряха се да гледат
Вълчо и Мецанка,
залови хорцето
хитрата Лисанка!
Щурчо им посвири
нова песенчица,
с кърпа ги дарува
баба Кекерица.
Тупна си от радост
Ежко дваж калпака.
- Ех че ми е драго,
пролет че дочаках!
Автор: Веса Паспалеева

Изворче
Изворче скрито
в елхова горица.
Кой идва при тебе
за бистра водица?
- Идва сърничка
с пъстра паничка,
идва еленче
с лъскаво менче,
мишка-гризанка
с пъстра гаванка,
бабино внуче
с ново бърдуче.
Автор: Леда Милева

Теменужка
Синеока теменужке
Теменужке мила дружке
Мъничка си и не знаеш
Колко хубаво ухаеш.
Теб децата те обичат
и в косите си те кичат.
Мъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш.

КАПИТАН
Корабчето плава, плава като в океан
Искам, искам аз да бъде негов капитан
Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2
Мурджо, мурджо и писана ще са екипажа
Хайде, хайде капитане повече кураж
Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2
Кобарбът не чака, чака тръгвай, давам знак
Ала на земята си оставам пак
Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2
Облачето плава, плава ако бях голям
С бърза, бързата ракета щях да стигна там
Ту, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2

КАТЕРИЧКА РУНТАВЕЛКА
Катеричка рунтавелка със опшчица - къделка.
Цял ден тича и не спира, цял ден лешници събира,
Та когато дойде зима, тя храница да си има.

ОХЛЮВЧЕ
Охлювче рогато, охлювче гърбато, покажи си главата, да ти видим рогцата!
Да ти дадем храница – прясна крехка тревица.

ТРЪГНАЛ КОС
Тръгнал кос, с дълъг нос, през гората гол и бос.
Тупнал с крак, тръгнал пак, ех, брей, че юнак.

БАБА ЗИМА
Баба зима прекали – все вали, вали , вали.
Как навън ще си играем, вече туй и ний не знаем.
Тази бабичка чевръста сняг натрупа чак до кръста.

МИШКА
Мишка ей такава, под юргана шава.
Моля ви елате, мамо, тате, бате,
Дайте ми капана, искам да я хвана.

БАБИНАТА КОТКА
Котка, котка, котана, бабина писана!
С хляб я баба хранила, с прясно мляко поила.
Расна, расна котана – стана котка голя-я-я-яма.

КОТЕ КАЛПАЗАНЧЕ
Ах, ти коте калпазанче, тук на моето диванче.
Ах, как сладко си спиш, а трябва мишки да ловиш.

БЕБЕ
То ни е беличко, то ни е сладко, то се усмихва на мен и на батко,
Само защо нито дума не знае, та да се чудя и да се мая,
Като заплаче, като записка, точно какво ли горкичкото иска.

ИДИ СИ, ЕЛА СИ – 2
Иди си, ела си, майка ти меси,
Топла баница, иди яж и на мен донеси.

ЗАЙО
Подскок, Зайо, подскок, Байо, през речица у пшеница.
Изправи се, нахрани се, полегни си, почини си.

ЕЖКО В ГОРАТА
Тръгнал Ежко из гората да сади върбата.
Тръгнал той през меесц май и стигнал до Китай,
Но не си намерил място за върбата
И пак се върнал в гората. Засадил я край реката.

ЩЪРКЕЛ ШАРЕН
Щъркел шарен, я кажи – цяла зима де бе ти?
И защо тук не стоя, както ние у дома?
Щъркел шарен, дългокрак, я затракай: трак, трак, трак!

БОЛЕН ЕЖКО
Ежко във гората днеска не играй.
Болен в кревата охка, пие чай.
Тичал е янака и се изпотил.
После без да чака той вода е пил.

ПИЛЕ
Пиле, пиле, аз те знам – искаш нещо да ти дам!
На ти житце, да кълвеш, че петел да порастеш.

ЗАКАЧКА
Кукулази, буба лази, по краченце, по ръчичка, по вратленце, по главичка...
Ах, тази буба, дето лази, може бебето да сгази.....

ШУШКО
Шушко-мушко непослушко, нито яло, нито спало, само цял ден е ревало:
Татко рече – сладко мече, мама рече – буболече, баба рече – стига вече!

ОХЛЬО БОХЛЬО
Охльо Бохльо, покажи си рогцата, да ги видят децата, бели ли са, черни ли са.

ФЪР ФЪР КОНЧЕ
Фър фър конче, къде ходи конче. У бабини на гости. Ккаво ти даде баба. Орехче, бонбонче.

ДЖОБЧЕ
На ризката джобчето, скъсало се копчето, боц оттук – боц оттам, джобчето заших си сам.

МЕЧЕ
Имам малко плюшено мече. Сутрин, вечер мед му давам да яде, ала то се мръщи и не ще, затова е не расте.

ПАТЕНЦА
Нашите патенца с хубави гушки са си обули жълти ботушки.
Ходят в редици като войници, а се клатушкат като старици.

БАБА НУША
В джоба баба Нуша, крие сладка круша, ще си хапне круша, само който слуша!

ИДИ СИ, ЕЛА СИ
Иди си, ела си, да ядеш каша, да станеш наша, да пораснеш голяма, колкото мама.

МЕЧЕТО БУМИ
Буми малкото мече, отдалече тук дойде, със елече мекичко, стъпва леко-лекичко. А пък малките деца, кани мечо на игра!

КАЛИНКА
Малката калинка като балеринка през дъжда премина с мокра перелинка... Ала и с настинка.

ХИТРОТО МИШЛЕ
Скрила баба, скрила
орехи в торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.
Първо двенки-тринки,
после читиринки.
Пълната торбичка
станала мъничка!
Най-подире празна
виснала торбата,
смаяла се баба,
ахнала горката!
А мишлето хитро
скрило се зад скрина,
цяла зима яло,
скачало и пяло.

ПУСТЬ ВСЕГДА БУДЕТ СОЛНЦЕ

Солнечный круг, небо вокруг -
Это рисунок мальчишки.
Нарисовал он на листке
И подписал в уголке:
Пр.: Пусть всегда будет солнце,
Пусть всегда будет небо,
Пусть всегда будет мама,
Пусть всегда буду я. (2)
Милый мой друг, добрый мой друг,
Людям так хочется мира.
И в тридцать пять сердце опять
Не устаёт повторять:
Тише, солдат, слышишь, солдат,-
Люди пугаются взрывов.
Тысячи глаз в небо глядят,
Губы упрямо твердят:
Против беды, против войны
Встанем за наших мальчишек.
Солнце - навек! Счастье - навек! -
Так повелел человек.

"МАЛКОТО РИБАРЧЕ"

Кой не ме познава ,
та това съм аз -
малкото рибарче ,
рибарче от Бургас .

Попчета , скумрии
хващам - ей така !
Въдицата спущам ,
дръпвам я с ръка .

И се залюляват
рибките край мен .
Златни рибки хващам ,
хващам всеки ден .

Вчера котарака ,
рибките откри
и не ми остави ,
ни една дори .

Нека всеки знае -
щом съм от Бургас ,
утре ще си хвана
златна рибка аз .

УЛЫБКИ
От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется...
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется.
Припев:
И тогда наверняка,
Вдруг запляшут облака,
И кузнечик запиликает на скрипке...
С голубого ручейка
Начинается река,
Ну, а дружба начинается с улыбки.
С голубого ручейка
Начинается река,
Ну, а дружба начинается с улыбки.
От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик.
Сонный лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.
Припев
От улыбки станет всем теплей -
И слону и даже маленькой улитке...
Так пускай повсюду на земле,
Будто лампочки, включаются улыбки!
Припев

ВСИЧКО ТЕЧЕ

Тече, всичко тече -
времето няма бряг
и ни влече - няма как.

И тъй всяко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата да са до колене -
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан - поне Магелан.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб -
приятел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

Оранжевата песен

Втори ден рисувам аз, просто без да спирам
А бои, бои у нас - само си избирай
Боядисах този свят с най-любимия ми цвят.
Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.
Ала чичко строг, брадат, появи се в къщи
Щом рисунката видя, мигом се намръщи
И отсече важно: Не! Ти грешиш! Така не е!
Но лъчите си над нас слънцето разплиска
И тъй както исках аз, всичко боядиса
Слисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.
Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...

Две калинки като балеринки
Под дъжда вървели, песнички си пеели
Тралалали нека да вали
От дъждеца ах, нас не ни е страх

Две калинки като балеринки
Под дъжда танцували, пеели, лудували
Тралалали нека да вали
От дъждеца ах, нас не ни е страх


Две калинки като балеринки
Под дъжда вървели, песнички си пеели
Тралалали нека да вали
От дъждеца ах, нас не ни е страх

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.
Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Жълтоклюно патенце

Жълтоклюно патенце,
Я ела насам,
Царевичка златничка
В шепи да ти дам.
От мъниста шарени
Нижа ти гердан.
Виж, уши ти какичка
Новичък сукман.
Ето ти и панделка
Синя, от тафта,
Ти си най-красивото
Пате на света.

Педя човек Лакът брада

Аз съм мъничко човече,
на децата мил другар,
имам шарено елече
и в торбата скъп товар.
Зная приказки и песни,
що съм слушал по света.
Зная хитрости чудесни,
те помагат ми в беда.
Тралала, хи хи хи, тралала...
лека нощ деца.

Зайченцето бяло

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в малката горичка
с една сърничка
Вече се стъмнило
Слънцето се скрило
Зайчето разбрало
Че е закъсняло
Хукнало да бяга
Както му приляга
Но в тъмнината
Сбъркало следата
Седнало да плаче
Малкото юначе
На кого да каже
Път да му покаже
Ей в тъмнината
С лампичка в ръката
Малката светулка
На щуреца булка
Зайчето видяла
Пътя му огряла
Отишло при зайка
Свойта мила майка

Зеленчуци който не яде

Зеленчуци който не яде
Той голям не ще да порасте
Не ще има розови страни
Всеки ще го победи
Морковчето вика ела тук
Ряпата крещи и тя на пук
Лелка зелка тръгнала се смей
А домата червеней
Зеленчуци който не яде
Той голям не ще да порасте
Не ще има розови страни
Всеки ще го победи

Хей ръчички
Хей ръчички, хей ги две
Те ме слушкат най-добре
Едната мие другата
А пък двете лицето
Хубавите ръчички
Те са още мънички
Тупа лупа ръчички
Цапа цапа мънички
Да се хванем за ръце
Да направим колелце
Трака трака тракалце
Ти си нашето хорце
Хайде всички ред по ред
Че да тръгнем все напред
Хайде крачка едно две
Да вървиме две по две

Мила моя мамо

Мила моя мамо
Сладка и добричка
Как да кажа мамо
Колко те обичам
Цели нощи зная
Ти над мен си бдяла
В тая топла стая
Песни си ми пяла

http://www.mediashare.bg/videos/902/-preslava---vodka-s-uteha.html
Гледам те,на бара срещу мен стоиш с нея,
Правиш се,че все едно ме няма,честно ли е-
черпиш я,доливаш чашата и с уиски,
А моята сега е пълна само с въздишки

Има ли в менюто ви водка с утеха,
Двойна ми дайте за негова сметка,
всичко изхарчих,а знаех цената -
не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна-
Водката свърши - утеха няма за душата ми

Питам се - какво намери толкова в нея
Гледам я и отговора зная - лесна е
Черпиш я,доливаш чашата и с уиски
А моята сега е пълна само с въздишки

Има ли в менюто ви водка с утеха,
Двойна ми дайте за негова сметка,
всичко изхарчих,а знаех цената -
не беше безплатна дори и тъгата.
Наполовина сега съм пияна-
Водката свърши - утеха няма за душата ми

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат,

вярност – срещу изменчивия вятър

нежност – в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш –

безразсъдния път на сърцето –

и до край да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш … да бъдеш в нощта

светло прозорче, което чака

първа стъпка разбудила утрото.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си ЖЕНА!!!

Бъдещето да носиш в утроба

да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твоите прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръгнеш

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на живото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си ЖЕНА!!!

И до ранена разбира гръд

чистите извори да защитаваш

просто за да съществува светът.

Горда съм, че съм родена ЖЕНА!!!

Блага Димитрова

Честита Баба марта

Желая ти от все сърце както искаш ти
така да се нареди!
С усмивка топла и прегръдка нежна
пролетта посрещни
и от нас целувки приеми!
Защото в тъмнината,
за нас си пролетта богата.
В марк и в студ и пек
знам на теб разчитаме на вред!