сряда, 8 юли 2009 г.

Зайченцето бяло

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в малката горичка
с една сърничка
Вече се стъмнило
Слънцето се скрило
Зайчето разбрало
Че е закъсняло
Хукнало да бяга
Както му приляга
Но в тъмнината
Сбъркало следата
Седнало да плаче
Малкото юначе
На кого да каже
Път да му покаже
Ей в тъмнината
С лампичка в ръката
Малката светулка
На щуреца булка
Зайчето видяла
Пътя му огряла
Отишло при зайка
Свойта мила майка

Няма коментари:

И все пак тя се върти!

Разправка за живота, хората, земята и кой знае защо
истории за белите мравки!