петък, 11 септември 2009 г.

НЕЩО ЛИЧНО
Текст: Ивайло Вълчев

През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх като гарван чер
и чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и сам.

И беше мрак пред мен и в мен,
но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове
викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах
да се спра и да заспя,
и уморен да ида във нищото...

ПРИПЕВ:
Някога, някъде далеч...
Аз не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре...
Но аз не спрях!
Срещу себе си стоях
и нямах път, но не спрях, а вървях.
И пак вървя, насам вървя...

Няма коментари:

И все пак тя се върти!

Разправка за живота, хората, земята и кой знае защо
истории за белите мравки!