вторник, 22 юли 2008 г.

Нищо ново!

Нищо ново на фронта!
Разхвърлени тела;
Разпилени сърца;
Локви от кръв!

Човеците падат
И бавно угасват.

Пепел покрива телата;
Мъглата се стели;
Жадна земята поглъща кръвта!
Пронизан човекът
за живота се бори;
Умиращ пак пушка държи;
Кръвта му изтича,
Сърцето се пръска
Последен изстрел
И край!
Димът на войната
обвива и пада мъртъв –
Човек!
Отсреща зад фронта
Човеци угасват
От присмъртния изстрел
на някой
Човек!
И падат;
Ранени;
Умиращи;
И те с пушка в ръце!
Светлината я няма.
Само нощният мрак.
Живите си лягат,
За да продължат
Войната утре пак!
-------------------------------
Мъртвите ги няма;
Живите са мъртви!

Няма никой на фронта!
Тук дупка от бомба,
там някой ров.
Телата мъртви остават
не може събра ги на куп
Някъде лежи сърцето,
Къде ли е умът!?
Тук намериш глава
по-надолу крак
-------------------------------
И всеки цял или на части
Мъртъв!
Той пак воюва;
Пушката в ръцете-
Пръста на спусъка!
-----------------------
Очите още само са отворени
да видят
своята
СВОБОДА!

Аз 1998г

Няма коментари:

И все пак тя се върти!

Разправка за живота, хората, земята и кой знае защо
истории за белите мравки!