Да сложим ли столче за безопасност в колата!

Тази е история е сигурно страшно изтъркана. Кой ли не говори за нея? Кой ли не писа?
Но сякаш се позабрави. Да припомним.

Децата задължително в столчета. КАТ глобява.
Но дали някой е прочел закона и истинските разпоредби.
Толкова отегчителни, че ти трябват всичките нерви на света, за да стигнеш до края.
За това на кратко.
Приказки от Закона за движение по пътищата последна редакция ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г.

„Особени правила при превоз на пътници и товари
Чл. 133. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.”
До тук законът оставя впечатление, че на задна седалка може да возиш дете и без допълнителен стол – „Превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.” Ами идеално.
По нататък закона обаче определя категории за обезопасяване
1. група 0 - за деца с тегло под 10 кг; - според статистиката около 1 година
2. група 0+ - за деца с тегло под 13 кг; - според статистиката около 1година
3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 кг; - според статистиката около 2 и 5 години
4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 кг; - според статистиката около 2 и 8 години
5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 кг.- според статистиката около 5 и 12 години
Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:
/е комплект от компоненти, които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника./

1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;
2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.
Извинете някои разбра ли нещо? Не навярно!
От никъде не става ясно за стол ли се говори? За допълнителни колани ли? А само за комплект от компоненти. Само и в някои случаи допълнителен стол. Кой са тези случай? Никой не знае.
Пак остава да седиш да се чудиш да купиш ли стол, какъв стол, колко да отделиш за него?
От една страна са удобни, когато децата са малки. Те спят през по голямата част от пътя. Вързани са не могат да смущават шофьора. Но това до шестия - десетия месец.
После стават неудържими. Искат всичко да пипнат.
Идва нагорно, когато си сам родители оттам сам шофьор. Тръгвайки на дълъг път сам. Направо е абсурдно. Пък и детето не може да издържи на стола по дълго от час-два. После му е нужна компания. А родителя все пак шофира. И трябва да стигне там където е тръгнал. И да не забравяме така наречените столове трябва да са удобни за сън. Както вече стана въпрос децата спят по път. Това което е на пазара за спане стават само кошниците, които са до към една година. Следващия вид столове не стават за спане.
Да не говорим, че има семейства с две или три деца, как те ще монтират по три столчета в колите си и как ще се чувстват тези деца.
Но безумиците на закона не идват сами.
Каква кола трябва да си купиш, ако имаш близнаци или тризнаци Че и придружител на задната седалка.
И така. Законът да го тълкува всеки като може. КАТ да глобява когото „набара”.
Горките отрудени хорица да купуват евтини столчета, не за спасят децата – да спасят себе си от глобите на КАТ
А каква е целта на столчетата? Спасяваме ли животи?

Нищо ново!

Нищо ново на фронта!
Разхвърлени тела;
Разпилени сърца;
Локви от кръв!

Човеците падат
И бавно угасват.

Пепел покрива телата;
Мъглата се стели;
Жадна земята поглъща кръвта!
Пронизан човекът
за живота се бори;
Умиращ пак пушка държи;
Кръвта му изтича,
Сърцето се пръска
Последен изстрел
И край!
Димът на войната
обвива и пада мъртъв –
Човек!
Отсреща зад фронта
Човеци угасват
От присмъртния изстрел
на някой
Човек!
И падат;
Ранени;
Умиращи;
И те с пушка в ръце!
Светлината я няма.
Само нощният мрак.
Живите си лягат,
За да продължат
Войната утре пак!
-------------------------------
Мъртвите ги няма;
Живите са мъртви!

Няма никой на фронта!
Тук дупка от бомба,
там някой ров.
Телата мъртви остават
не може събра ги на куп
Някъде лежи сърцето,
Къде ли е умът!?
Тук намериш глава
по-надолу крак
-------------------------------
И всеки цял или на части
Мъртъв!
Той пак воюва;
Пушката в ръцете-
Пръста на спусъка!
-----------------------
Очите още само са отворени
да видят
своята
СВОБОДА!

Аз 1998г

Дали беше цирк!

„По улицата минаваше цирк. Празничната тълпа се смееше и блъскаше разменяше си шеги и подхвърляше пакетчета с бонбони. След цирка се точеше пъстра върволица от дечурлига, просяци и акробати. Те се блъскаха, удряха и ръкопляскаха на едно джудже. Гърбаво и грозно, облечено като шут с книжна шапка и звънчета. То забавляваше тълпата с отвратителни гримаси и кривене. „
Какво красиво зрелище!?
На драгия читател макар да прозвучи като почти носталгична разправка за добрия стар комунизъм. Не е така.
Твърде много псевдовеселост и отчайваща ”мизерия” има под ”купола” на „Българския цирк”.
Купол, нима? Това отдавна е само прокъсана шатра, носеща миризмата на не едно представление.
Спомените са за магия –
затъмнена зала / с не толкова удобни пейки, но пък какво /;
прожектори осветяват тайнственото появяване на другаря водещ;
и Циркът започва
костюми, тела излети от тренировките на времето.
безброй артисти
слонове
и от сърце засмяни клоуни
Има и магия има и искра.

Днес какво?
Шатрата съдрана от времето, с износени рей. Само тя знае как е опазена.
Излизат две до пет изнурени лица.
За какво се борят, къде вървят?
Една таратайка разнася из лъскавия град, новината за ЦИРК. А по улиците редом – то коли ли бяха, хотели ли бяха, къщи ли бяха или що? И как се купуват! Какви ли не? А циркът нещастен!
Чу се! Хората отиват на Цирк
Започва въздушна акробатика! В залата е светло. Някъде е зейнала дупка в Шатрата.
Вдигат се очите, прилепнали в красив образ на цирков артист, облякъл съшит костюм. И какво? Лампите зейват с изгорели крушки. От някогашните светлини не е останало нищо. И хайде хоп магията си отишла.
Животни? Какви ли ли? Три кучета, едно пони нещастно, два тигъра и коте. Парадира цирка с щраус, но той като че ли обиколи веднъж манежа и това е то!
Клоуните през сълзи вършат своята работа, която се е обърнала на търговия на балони и свирки.

„Тези жалки клоуни също имат душа жива бореща се душа, скита в изкривеното им тяло и принудена да им робува. Тя няма дори пъстри дрипи да прикрие страшната си голота! Как трепери от студ, засрамена и нещастна пред очите на хората, как подигравките им я шибат като камшик, а смехът има я наранява като нажежено желязо. Как тя се озърта безпомощно и към планините, които не искат за я затрупат , към скалите, които не искат да я убият. И да – завижда на плъховете, загдето могат да се проврат в някоя дупка и да се скрият
Душата е няма? Не може да извика с глас. И трябва да търпи, търпи, търпи!
Впрочем това са глупости. Защо никой не се смее? Нямате ли никакво чувство за хумор?
Та това е Български цирк, оцелял във времето!