четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Когато замиришат люляците

Колко пъти съм умирал,а ти си ме съживявала
Какъв пияница съм бил,а ти си ме отрезвила
Какви са огньове горели,а ти си ги загасила
през какви дни съм минал, а ти си ме спасила

Когато душата остане гола като пустиня
След теб любовта идва като милостиня
Има нощи,в които тъга точа вместо вино
но няма толкова дни колкото на сърцето рани

Добре ще си без мен
но как ще бъда аз без теб
когато дойдат тежки дни,
когато си отидат всички приятели
когато замиришат люляците

И все пак тя се върти!

Разправка за живота, хората, земята и кой знае защо
истории за белите мравки!