Къде остана детството?

текст: Миряна Башева музика: Кирил Цибулка Мъжът има винаги право той сам си е майка, баща и може спокойно да прави цял куп забранени неща. Не можеш му каза - "Я стига! След гостите кой ще мете?" Мъжът може истински тигър да купи на свойто дете. Какъв ли ще станеш ме питат? със сигурност още не знам, обаче едно предпочитам, да стана, да стана голям. Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви - язък! Къде ми е класната стая, къде е коравия чин, а, б, в, тире, запетая, забравих ги вече - амин! Пр: А днес моят собствен наследник извършва геройски бели не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря нали? x2 Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви, отминаха стъпките бързи и ехо не чувам уви. Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти дали пък не са ми сърдити че съм ги отрекъл почти? Пр: А днес моят собствен наследник извършва геройски бели не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря нали? x2 щом той ме повтаря дали?

Един единствен дъх полита и излиза,
като безцветен дим се изнизва!
Политат и мисли, мечти, светлина
Не чуваш! Не виждаш! И болка не усещаш вече!
Летиш с облак прах през морета и небеса
И .... Знаеш ли къде отиваш? Там безмерното време няма измерения и обич!
Там е страшно и мрачно.
Ще се загубиш
Дали ще преминеш?
Щастоното синьо небе!
Дали ще достигнеш?
Воден напред от незнайни и знайни немирни чувства.
Забралил си отдавна какво е Щастие.
Летиш.....