Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното
'Довиждане!'
Той се просълзи и се отдалечи.
Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш, и цял живот да го забравиш"

Ангели на Коледа!

Нека в този час
духът на коледа спре при нас...
Да се понесем  като бели снежшинки
чисти, светли звездинки!
Ах, как искам да ги върна годините търкулени назад!
Ах, как искам детски спомени да идват в мен на този свят.
В очите детски сякъж виждаш
един загубен свят.
И как искам да се върна аз назад!
И как искам аз да се вълнувам...
Любимата учителка, ръката да държи!
Заедно с нея, напред да продължа!!!

"Хиляда и една нощ " (на арабски: كتاب ألف ليلة وليلة Kitāb Алф laylah WA-laylah) е колекция от Близкия изток и Южна Азия истории и народни приказки, събрани в арабски по време на ислямския Златен век.

В продължение на много векове тя е била получена от различни автори, преводачи и учени в целия Близък изток, Централна Азия и Северна Африка. Приказките се коренят в антични и средновековни арабски , персийски , индийски , турски , египетски и месопотамски фолклор и литература. По-специално, много истории са първоначално фолк истории от епохата на халифата , докато други, особено рамката на историята, най-вероятно съставен от Пахлави Персийския работа Асар Afsān (персийски: هزار افسان, свети Хиляда приказки), което от своя страна се основава отчасти на индийски елементи.


"Аладин" е от 1992 г. американски анимационен филм на Walt Disney Feature Animation Филмът е режисиран от Джон Мускер и Рон Клементс , и се основава на арабската народна приказка на "Аладин и вълшебната лампа от хиляда и една нощ "

Аладин според същата тази приказка е китаец и би следвало да изглежда като китаец и баща му въбще не е крадец. Какво остава за принц на крадците.
"Отдавна, много отдавна в далечната китайска земя живял беден шивач на име Мустафа."

Ако образът на Аладин в представите на хората е това

то следва да се знае че образът създаден от Продукцията на Hallmark е доста по правдоподобен.

Аладин има също и майка, която си е при него. Изключена от версията на Дисни. Първоначано Аладин е създаден като 12-13 годишно момче. Според зрителите и пробното пускане на филма обаче създателите стигат до извода, че трябва да са по големи. Тогава изгрява Аладин.
В оригалната приказка както и във версията на Hallmark присъства джина от пръстена. Всъщност, той помага на Аладин да излезе от пещерата.
Жасми, Ясмин или Джасмин е образа на китайска принцеса. Тя е китайка, разбира се. Бадрулбудура. Пълнилуние от пълни луни... Може ли една китайска прицеса да носи друго име. Счита се, че това е израз на неземна красота.
Някак си за европейско благозвучие става Жасмин. Как така

Пълната луна стана цвете - Търсачките мълчат.

Самотна нишка в красив гоблен,
не изгубва своя цвят,
щом здраво тя се вплита
от нечия изкусна длан.
И дърво самотно на билото, на висока планина,
не може без опора да остане на върха.
И как ще откриеш всички ценни неща в този кръговрат
Ти не би могъл да се справиш сам
Какво те ползва да си богат в пустиня без вода
За странника подслон в дъжда е
е по желан от цял палат
Даже всичко всичко да изгубиш ти запази надеждата...
И в този миг ще видиш как се ражда нов живот.
И как ще измериш колко струва човек, богаство или власт
И дали бил силен или слаб
Това ще решиш поискаш ли ти да видиш света с небесни очи.
И даже малко да имамаш днес добре дошъл бъди.
Дори да нямаш нищо, можеш много да дадеш
Не знаеш дали ще дойде ден да имаш този шанс
Ела с нас и се радвай днес
Не пропоускай този шанс.
Как ще дадеш на човека цена за цял един живот
ти не би могъл да се справиш сам...
Гледай света с Небесни Очи!

Когато замиришат люляците

Колко пъти съм умирал,а ти си ме съживявала
Какъв пияница съм бил,а ти си ме отрезвила
Какви са огньове горели,а ти си ги загасила
през какви дни съм минал, а ти си ме спасила

Когато душата остане гола като пустиня
След теб любовта идва като милостиня
Има нощи,в които тъга точа вместо вино
но няма толкова дни колкото на сърцето рани

Добре ще си без мен
но как ще бъда аз без теб
когато дойдат тежки дни,
когато си отидат всички приятели
когато замиришат люляците

Къде остана детството?

текст: Миряна Башева музика: Кирил Цибулка Мъжът има винаги право той сам си е майка, баща и може спокойно да прави цял куп забранени неща. Не можеш му каза - "Я стига! След гостите кой ще мете?" Мъжът може истински тигър да купи на свойто дете. Какъв ли ще станеш ме питат? със сигурност още не знам, обаче едно предпочитам, да стана, да стана голям. Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви - язък! Къде ми е класната стая, къде е коравия чин, а, б, в, тире, запетая, забравих ги вече - амин! Пр: А днес моят собствен наследник извършва геройски бели не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря нали? x2 Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви, отминаха стъпките бързи и ехо не чувам уви. Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти дали пък не са ми сърдити че съм ги отрекъл почти? Пр: А днес моят собствен наследник извършва геройски бели не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря нали? x2 щом той ме повтаря дали?

Един единствен дъх полита и излиза,
като безцветен дим се изнизва!
Политат и мисли, мечти, светлина
Не чуваш! Не виждаш! И болка не усещаш вече!
Летиш с облак прах през морета и небеса
И .... Знаеш ли къде отиваш? Там безмерното време няма измерения и обич!
Там е страшно и мрачно.
Ще се загубиш
Дали ще преминеш?
Щастоното синьо небе!
Дали ще достигнеш?
Воден напред от незнайни и знайни немирни чувства.
Забралил си отдавна какво е Щастие.
Летиш.....